Магдалена Владимирова, trafficnews.bgДядо Асен - физик по образование, човек по рождение

Магдалена Владимирова, trafficnews.bg

Дядо Асен - физик по обучение, човек по рождение и скитник по насила
Една история - пловдивска, се появи през вчерашния ден във Facebook и ни хвана за гърлото.

Написана е от пловдивчанин. Историята ни трогна. Смятаме, че е поучителна - изключително за тези, към които България гледа с вяра - младите. Публикуваме я с незначителна редакторска интервенция, пише trafficnews.bg.  Ето я:

Това е дядо Асен. Той е на 72 години. Физик по обучение, човек по рождение и скитник по насила. Дядо Асен населява улиците в Кючук Париж - учтив е. Говори на " Вие ", че даже си смъква шапката и леко се покланя на преминаващите дами. Той споделя, че не е бедняк, а друмник. Разликата е голяма.

Тази заран, идвайки към офиса, заварих три момчета от намиращата се наоколо гимназия да ритат раницата на клетия дъртак. По-шокиращото беше, че наоколо минаваха десетки хора и всички услужливо гледаха на другата страна и комфортно избраха да приспят съвестта си. След като " възнаградих " най-наглото момче с един задвратник, и тримата се разбягаха, като за себе си чух такива прилагателни и избрания, каквито до момента не съм и предполагал, че има.

Върнах наличието в раницата на дядо Асен и му я подадох, дружно с повърхностно сгънати 5 лв.. Човекът ме погледна признателно, само че след това сподели:

" Какво правиш бе, момче. Я си взимай парите. На мен защо са ми? Ти си млад - ще заведеш с тях някоя госпожица да изядете по една торта. Ще се смеете, па ще я целунеш след това. Все хубави неща. "

Сетне старецът извади своето разпокъсано портмоне и изброи 50 стотинки и потегли към близката машина, като ме прикани да го вървя след. Дядо Асен купи едно кафе и с треперещи ръце ми го подаде.

" Ето, за признателност от дядо ти Асен. Да го помниш с хубаво. "

После ми се усмихна. Широко и по този начин, както нито един от нас не може да се усмихне - с чиста душа. Старият човек се върна на своето сепаре, приютен в една от околните автобусни спирки, и продължи със закуската си. А аз нямаше по какъв начин да не изтръпна.

Младите, чисти (само тялом, схваща се) и съвременни хора не костваха и стотинка, спрямо дядо Асен. Те бяха всичко това, от което се опасявам, а той - всичко това, което желая да приютя в душата си.

...родната реалност...